Отборът, който в миналото ни носеше толкова много радости, вече се превърна в разбито тимче, което може да бъде отупано от всеки. Отборче, което е напът да запише най-слабото представяне на родните трикольори в квалификации от 22 години насам.
„Вие сте котенца, а трябва да сте лъвове“, гласеше популярен скеч на Камен Донев от средата на 90-те. Защо обаче футболните ни лъвове се превърнаха в мишки на зеления терен? Че нямаме кой знае какви играчи – истина е, нямаме, но май не е това основният проблем. Най-голямата драма е в това, че футболистите ни не играят със сърце за България и не поставят националната фланелка над собственото си „Аз“.
Нека започнем от сръдните. Началото за последния цикъл постави най-добрият ни футболист Димитър Бербатов, който през май 2010 година обяви края на своята кариера в националния отбор. Причините към онзи момент не бяха много ясни, днес вече са – Бербо се разсърди на вицепрезидента на БФС Йордан Лечков. Че кметът на Сливен прекали с упреците към нападателя на Манчестър Юнайтед, е факт, но явно и на Митко сърцето му вече беше в Англия. Сега уж е готов да се завърне – разбира се, с условия.
Седмица след Митко от националния се отказа и племенникът на Лечков – Иван Стоянов (кога стана национал, кога се отказа?!?). Той не прости на Станимир Стоилов, че го пусна само няколко минути в контрола и отказа да се разхожда до ЮАР за приятелски мач срещу домакина на Мондиал 2010.
Следващият сърдит беше Божинов, но след напускането на Матеус бързо му мина. Всъщност на него му мина по-рано, но бившият вече национален селекционер не го върна в отбора.
В края на лятото последва „биреното парти“, след което се разсърди Станислав Манолев. Той не бил внасял бирите, другите му съотборници също не били... Поне никой не отрече, че бири е имало. Така де – били са пили бири. По колко са били те, остава да гадаем.
За да се стигне до кулминацията – отказа на приближения до Господ Благой Георгиев от националния тим. Причината – други редели състава на Мадански и затова гелосаният талант щял да остава... резерва. Безобразие, вече и на божията помощ не можем да се надяваме.
Разбира се, златното ни поколение също пиеше, също създаваше скандали, но когато излезеше на зеления терен, се раздаваше докрай. И не се сърдеше за глупости. Точно защото те не се предаваха до последно, победихме Франция на Парк де Пренс в последната секунда на мача, на два пъти обръщахме Германия, след като губехме в резултата, а когато ни трябваше „задължителна“ победа на „Васил Левски“, си я взимахме с дух и препълнени трибуни.
Но този дух на „лъвове“ вече го няма! И след като той бе заменен с безразличие, и трибуните на националната крепост „Васил Левски“ оредяха.
Така че, момчета, животът не е само попфолк и мачът на националния отбор не е просто сбирка преди дискотеката. А химнът не е прелюдия към „Така ме кефиш“. Колкото по-бързо го усетите със сърцата си, толкова по-добре за всички.
Разбира се, вината за падението на родния футбол не е само във футболистите. След като националният ни отбор е сбирщина от звезди, след като клубните ни евробойци не могат да влязат в групите на втория по сила турнир на УЕФА – Лига Европа (за Шампионската лига изобщо не говорим, макар че, ех, записахме се и там!), след като младежките и юношеските национални формации не са паднали само от Сан Марино и Лихтенщайн, явно политиката за развитие на този футбол куца. А задачата на футболния съюз е да създава стратегии, условия и възможности за развитието на царя на спортовете.
Така че, господа управляващи БФС, не ставате! Нищо лично към никого. България никога няма да забрави гола на Данчо Лечков срещу Германия, нито феноменалния Боби Михайлов в 1/8-финала срещу Мексико през паметната 1994 година. Но само със спомени не се живее. И след като не сте способни да начертаете бъдещето, е редно да си тръгнете.
Защото, ако продължаваме така, скоро „Васил Левски“ ще забрави напълно възгласа „Българи юнаци“. Защото юнаци в момента няма. Има само лъскави лъвчета, които на терена са мишчици.
Източник dnes.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар