Вечна ли е класата на "Бебетата на Фъргюсън"?

Често  коментираме футболното дълголетие на някои играчи, чиито дебюти  почти не си спомняме. Защо Алекс Фъргюсън, заложил неведнъж на младостта и имал търпението да дойдат резултатите, върна в отбора 37 годишния Пол Скоулс? Защо при добрия старт на сезона от страна на младите Клевърли и Джоунс (когато бе използван като вътрешен халф), ветерана отново е основна фигура в състава на "Червените дяволи"? Рискованао решение в момент, в който можеше и да се извършват трансфери. Докога една година по-възрастният Райън Гигс ще преподписва контракта си? Къде ще спре подобряването  на  рекордите му?

Отговорите на тези въпроси ги дават самите играчи с представянето си на терена, с постоянството в играта им, със спокойствието с което реагират в сложни ситуации. Нo в ранния неделен следобед, след мача с Норич, спокойно мога да твърдя, че именно двете "стари пушки" оставиха Юнайтед в борбата за титлата.

И не само заради отбелязаните голове. Не! Двамата играха с такъв заряд, че не исках да си представя отбора без тях. Скоулс бе като компютър, всяко отиграване бе с мисъл, и въпреки че сбърка малко преди гола за мен той бе играч на мача. С отбелязването на гола в добавеното време Гигс ознаменува 900-ия!!! си мач за клуба и показа че винаги може да се разчита, на него макар позагубил бързина. Използването му  на различни позиции говори за високата му футболна интелигентност.

Връщайки се на възрастта във футбола и анализирайки днешния мач задължително трябва да клиширам: НЯМА СТАРИ И МЛАДИ, ИМА МОЖЕЩИ И НЕМОЖЕЩИ! Младите играчи в отбора имат късмет да попиват от тези легенди, но и отговорността да стигнат тяхното ниво на професионализъм, на лоялност, на футболни аргументи. Затова колкото по-дълго Скоулс и Гигс са в Юнайтед, толкова повече играчи като Клевърли, Джоунс, Смолинг ще израстват. И един ден те може да бъдат също толкова важни, колкото сега са Скоулс и Гигс. И сър Алекс разбира добре това!

АВТОР: БОЙКО ВЕЛИЧКОВ

Източник gol.bg