сряда, 28 септември 2011 г.

Положението на грандовете в Европа - Шампионска Лига

Шампионска Лига е най-силният клубен турнир на световно равнище. В него играят невероятни отбори, които са печелили и продължават да печелят купи и отличия след всеки изминал сезон.

Но да не се залъгваме, определено качеството на турнира спадна драстично в последните години. Въпросът обаче е - Барселона ли е толкова силна или останалите толкова слаби. И отговорът по-скоро клони към второто...

Изобщо не виждам как извънземната Барселона би могла да се справи с бивши величия като Ливърпул и Милан от периода 2003-2007, Галактикос на Реал Мадрид непосредствено след началото на века, Ювентус в първите години на 21-вото столетие и Байерн през същия период. Къде отидоха силните отбори и наистина ли Барса доминира или просто грандовете все още не могат да се събудят от дългият си сън. 

1. Байерн Мюнхен - след прекрасното поколение с играчи като Сами Куфур, Оливър Кан, Джоване Елбер, Вили Саньол, Оуен Харгрийвс, Карстен Йанкер, Лотар Матеус, което игра 2 финала за 3 години през периода 1999-2001 и спечели един от тях, сякаш отборът тотално се затри от европейската сцена за почти цяло десетилетие. Баварците бяха мачкани след осминафинал дълги години преди да дойде 2009, когато достигнаха до финала с Интер. Смяната на поколенията и напипването на ритъма стана с твърде бавни темпове, но сега вече бихме могли да видим отбор способен да сътвори нещо. Именно баварците са един от скритите фаворити в Шампионска Лига и са един от отборите, които най-много липсваха на турнира в изминалото десетилетие.

2. Ювентус - "Старата Госпожа" беше пълен доминант в Европа малко преди края на стария век и малко след началото на новия. За 7 години от 1996 до 2003 торинци изиграха 4 финала, макар да загубиха 3 от тях. Дали футболни величия като Ферара, Канаваро, Буфон, Дел Пиеро, Зидан, Марк Юлиано, Павел Недвед, Паоло Монтеро, Трезеге, Едгар Давидс, Такинарди, Каморанези, Тюрам в най-силните си години, не са способни да натрият носовете на провъзгласилият се за най-велик отбор в историята на Шави, Меси, Иниеста, Пуйол и Виктор Валдес? Всичко е твърде относително, но сега същият този именит отбор Ювентус дори не участва в Шампионска Лига, а конкуренцията без него спадна значително.

3. Ливърпул - макар никога да не е бил доминант в Англия, Ливърпул винаги е бил такъв в Европа. Червените от Анфийлд го доказаха през периода 2005-2007, в който играха два финала, един от които най-запомнящият се финал за всички времена. Златното им поколение с играчи като Чаби Алонсо, Владимир Шмицер, Карагър, Джерард, Рийзе, Хаман, Джими Траоре, Сами Хюпия, Стив Финан и Дудек, определено не беше най-силният отбор, но това не му попречи да изиграе тези 2 знаменити финала в рамките на 3 години и да показва характер. Дали магията на Барса не е нещо подобно и макар определено да не са най-силният отбор за всички времена, те просто да показват характера, който другите грандове са скрили някъде в последните години и чакат сам да се завърне при тях.

4. Реал Мадрид - През периода 1998-2002 отборът игра три финала и ги спечели и трите. Но защо никой не обърна чак такова внимание на тези постижения, защо се забравиха в миналото толкова бързо и дали след няколко слаби сезона от великата Барселона, нейните отличия няма да се забравят още по-бързо? Дали Галактикос воден от Роберто Карлош, Феномена Роналдо, Раул, Мориентес, Макманаман, Елгера, Каранка, Йеро, Редондо, Зидан, Сантяго Солари, Гути, Фиго, Макелеле и Мичел Салгадо през периода 2000-2002 нямаше да бъде способен да разбие мита за най-силният отбор на света, можем само да гадаем. Но силното поколение на мадридчани се забрави твърде бързо.

5. Милан - Пълна доминация в доста позабравения период 1989 - 1995. Тогава отборът играе 5 финала! Твърде бързо бяха забравени геройствата на Паоло Малдини, Франко Барези, Албертини, Панучи, Себастиано Роси, Даниеле Масаро, Савичевич, Бобан, Марко Симоне, Донадони, Марсел Десаи. И въпреки няколкото години суша след това невероятно поколение дойде периодът 2003-2007, в който Милан отново стигна 3 пъти на финала на турнира на Шампионите, като спечели на 2 пъти титлата и веднъж загуби в най-красивият финал в историята. Дали играчи като Шевченко, Неста, Дида, Малдини, Костакурта, Сейдорф, Рикардо Кака, Гатузо, Индзаги, Кафу, Стам, Пирло, Руи Коща, Дида не се сърдят, че техните подвизи бяха забравени за едва няколко сезона и не бяха провъзгласявани за най-великият отбор в историята...?

Истината е такава, великаните заспаха няколкогодишен сън и всички ги забравиха. Дойдоха нови отбори. Безкрайният кръговрат продължава, а моментният доминант в Европа Барселона е просто част от него.

Същото, което се случи с по-горе изброените играчи и отбори, ще се случи и с Барселона след години. Ще бъдат забравени в миналото, а някой отбор като Манчестър Сити, Малага, Анжи Махачкала или ПСЖ ще бъде издигнат изкуствено на култ и провъзгласяван за най-велик в историята. 

Това кара всички ни да се замислим, дали изкуствената английска доминация от отбори като Челси, Арсенал и Юнайтед (не се смейте) и такива като Интер и Барселона и най-вече сънят на грандовете не направи този турнир значително по-слаб... 
Истината е такава, 6 от 7-те отбора, играли най-много финали в турнира, в момента не приличат на себе си (Ювентус, Милан, Байерн Мюнхен, Реал Мадрид, Аякс, Ливърпул). Не мога да си обясня, кое е по-пагубно за футбола в Европа, появата на нови отбори с куп скъпоплатени, разглезени наемници или липсата на гигантите в най-великият спорт.

Източник gol.bg


Няма коментари:

Публикуване на коментар